Първо три неща, които да не правиш
- Не го гони. Куче, след което тичаш, тича още по-далеч — дали от игра, или от страх, резултатът е един. Спри, клекни, говори спокойно. Ако го виждаш, обърни се и тръгни в обратната посока; много кучета хукват след теб.
- Не крещи ядосано. Куче, което чува гняв в гласа ти, се връща неохотно или изобщо не се връща. Викай го така, както го викаш за лакомство.
- Не напускай мястото веднага. Първите десет до петнайсет минути остани там, където го видя за последно. Голяма част от кучетата след първата уплаха се връщат сами — на мястото, където са те оставили.
Първите 15 минути — на място
- Спри и се ослушай. Звънчето на нашийника, лай, шумолене в храстите. Спри музиката, свали качулката.
- Повикай го спокойно и чакай. Не десет пъти подред — повикай, изчакай половин минута, повикай отново. Ако имаш свирка или звук, на който е научено, използвай него.
- Запомни точното място и час. Това ще е първият въпрос на всеки, на когото се обадиш, и точката, от която започва търсенето.
- Ако сте повече от един, разделете се: един остава на място, другият тръгва по най-вероятния маршрут — към вкъщи, към колата, към водата, по пътя, по който сте дошли.
До един час — разшири кръга
Кажи на хората наоколо. Бегачи, колоездачи, хора с кучета, хора в дворовете си. Накратко: порода или размер, цвят, име, твоят телефон. Помоли ги да ти пишат и ако само са го видели — посоката е ценна колкото кучето.
Пиши в местните групи. Групата на града или квартала, групата за изгубени и намерени животни в твоята област, групата на стопаните на кучета от квартала. Една публикация със снимка, място, час и телефон. Помоли за споделяне — местната група стига до повече хора, отколкото твоят профил.
Обади се веднага там, където отиват намерените кучета:
- в общината — залавянето на безстопанствени кучета и приютите са нейна задача. Когато хванат куче с чип, ветеринарното заведение или приютът трябва да уведоми стопанина му. В София това е общинското предприятие „Екоравновесие“ (02 931 41 64, в работни дни от 8:00 до 16:30),
- в приютите наоколо и в съседните общини — за една нощ кучето стига по-далеч, отколкото изглежда,
- при ветеринарите наоколо — който намери куче, често го носи при най-близкия ветеринар, за да прочете чипа. Ветеринарят вижда в системата ВетИС на кого е записано кучето.
112 е правилният номер само ако кучето е в опасност или застрашава хората и движението — например тича по платното.
При всяко обаждане казвай едно и също: къде, кога, как изглежда кучето, номера на чипа и своя телефон. Помоли да си го запишат — намереното куче може да пристигне чак утре.
Остави на мястото нещо, което мирише на дом. Твоя суитчър, неговото одеяло, купичка с вода. Куче, което се върне през нощта там, където те е изгубило, има причина да остане и да чака. Ако можеш, връщай се на мястото редовно — сутрин, вечер и през нощта, когато е тихо.
Чипът и регистърът — какво да провериш сега, а не после
Кучето има чип под кожата. Той помага — но само ако някой го прочете и ако в регистъра са актуалните ти данни.
- Чипът не излъчва нищо. Той е пасивен идентификатор с петнайсетцифрен номер, който четецът прочита от няколко сантиметра. Четец имат ветеринарите и приютите — не и човекът, който срещне кучето ти в гората. Значи чипът работи едва когато някой хване кучето и го занесе някъде.
- Номерът води до регистъра на БАБХ — и до още един в общината. В България всяко куче трябва да има чип и паспорт от шестседмична възраст. Поставя ги регистриран ветеринарен лекар, който вписва кучето в националната база данни на Българската агенция по безопасност на храните (системата ВетИС) — заедно с твоето име, адрес и телефон. Кучето се регистрира и в общината по постоянния ти адрес, заради годишната такса за куче. Промяна на адреса или на собственика съобщаваш до 7 дни на областната дирекция по безопасност на храните. Публична справка по номера на чипа няма — който намери кучето, не вижда нищо, а общинските регистри не съдържат нито номера на чипа, нито контакт.
- Провери какво пише в регистъра. Ако от чипирането насам имаш нов телефон или нов адрес, или кучето е дошло при теб от развъдчик или от приют, има реален шанс регистърът да води към някой друг. Чипът може да е наред, а записът към него да води към стар телефон — и тогава приютът няма кого да уведоми. Обади се на ветеринаря си — той вижда във ВетИС на кого и с какъв контакт е записано кучето, и може да поправи данните.
- Носи номера на чипа със себе си. В телефона, като снимка на паспорта. Всеки приют пита първо за него. А самия паспорт носи на разходка — в България законът го изисква.
Следобед и вечерта — ако не се е намерило
- Разпечатай обяви. Снимка на цялата страница, две думи „ИЗГУБЕНО КУЧЕ“, име, място и час на изгубването, твоят телефон. Без дълъг текст — хората го четат от колата и от велосипеда. Залепи ги по спирките, магазините, ветеринарните клиники и стълбовете около мястото, където го изгуби.
- Обиколи района пеша, бавно, с любимата му вещ. Уплашеното куче не се обажда — но може да помръдне, когато чуе познатия звук на купичката или играчката.
- Провери местата, където може да се скрие: храсти, канавки, гаражи, места под навеси, строежи. Уплашеното куче търси тихо скривалище, не открито пространство.
- Обади се в приютите още веднъж. Сутринта са записали, че го търсиш; вечерта може да са приели куче, което някой е забелязал чак следобед.
Едно нещо, което трябва да знаеш: сроковете са кратки. В България приютът трябва да потърси стопанина на куче с чип и да го уведоми писмено. Ако до седем дни от уведомяването не се обадиш, кучето получава нов стопанин — или след кастрация го връщат там, където е било хванато. Седемте дни текат от уведомяването, затова в регистъра трябва да са актуалните ти адрес и телефон. Кучето ти връщат срещу паспорта му и разходите за престоя. Не чакай.
Нощта
По-голямата част от времето, в което кучето е изгубено, не минава в първия час, а в първата нощ. Няколко неща, които помагат:
- Тихата нощ е твой съюзник. Без коли и хора кучето чува по-надалеч — и ти също. Отиди на мястото, където го изгуби, след като се стъмни, и го повикай спокойно.
- Светлината помага на кучето да намери теб, а не обратното. Фенерчето насочено към земята, не в очите.
- Остави портата или гаража отворени, ако живееш наблизо. Кучетата се връщат вкъщи през нощта по-често, отколкото изглежда.
- Фойерверки и буря: ако кучето е избягало заради шума, ще тича далеч и бързо и ще се скрие едва когато шумът спре. Търси го сутринта, а не насред гърмежите — и търси по-далеч, отколкото изглежда разумно.
Когато се намери
- Не му се карай. Дори ако денят ти е бил най-лошият в годината. Кучето ще запомни, че връщането при теб значи неприятности — и следващия път ще се върне по-късно.
- Благодари и обяви, че търсенето е приключило. Пиши в групите, обади се в приюта и в общината, свали обявите. Хората, които помогнаха, го заслужават — а така освобождаваш вниманието им за следващия, който търси.
- Прегледай кучето. Лапите, устата, корема. Ако е пило от локва или е изяло нещо, наблюдавай го ден-два.
- Отстрани причината. Дупка в оградата, разхлабен нашийник, порта, която не се затваря докрай. Куче, което веднъж е избягало, е избягало, защото е можело.
Как изглежда това с Tifik
Нашийникът с GPS не променя нищо от написаното по-горе — променя само откъде започваш. Вместо от мястото, където видя кучето за последно, започваш оттам, където е в момента.
- Превключваш на проследяване на живо и местоположението се обновява на всеки няколко секунди. Не гадаеш посоката — вървиш след точката на картата.
- Включваш му светлината и звука от телефона — дори когато е вкъщи или до къщата. Куче в храстите в десет и половина вечерта се намира по-скоро по светлината, отколкото с очи.
- Безопасната зона ти казва, когато кучето я напусне. Научаваш за бягството, преди да забележиш празния диван.
- QR кодът на корпуса е за човека, който намери кучето. Снима го с телефона си и се отваря страница с името на кучето и бутон „Намерих го“ — без четец за чипове, без приложение. Ти получаваш съобщение и се свързвате чрез нас, без телефонът ти да става публичен.
- Нашийникът не замества чипа. Чипът е задължителен, постоянен и не може да се свали. Нашийникът решава обратния въпрос — не чие е това куче, а къде е това куче, и то точно в часа, за който е тази статия.
Работи навсякъде, където има мобилно покритие, включително при пътувания из Европа. А данните за кучето си можеш по всяко време да експортираш и да изпратиш на когото поискаш.