Къде да се обадиш, когато кучето се изгуби

Обаждай се в този ред

Кучето се намира чрез хората, при които някой го е довел. Затова се звъни там, където отиват намерените кучета — и в този ред.

1. Общината. Залавянето на безстопанствени кучета, приютите и общинската програма за тях са задача на общината. Когато хванат куче с чип, ветеринарното заведение, с което общината работи, проверява регистрацията и уведомява стопанина. Затова в общината знаят кой реално залавя кучетата и къде ги настанява. В София това е общинското предприятие „Екоравновесие“: 02 931 41 64, в работни дни от 8:00 до 16:30.
2. Приютите наоколо, и веднага и тези в съседните общини. За една нощ кучето стига по-далеч, отколкото очакваш, и не разчитай, че приютите ще си предадат информацията. Кажи им номера на чипа — куче с чип трябва да се върне на стопанина си.
3. Твоят ветеринар. Той вижда в системата ВетИС какъв контакт е записан при кучето ти, и може да го поправи, ако е стар.
4. Ветеринарите наоколо. Който намери куче, най-често го носи при най-близкия ветеринар, за да прочете чипа.
5. 112, ако кучето тича по пътя, ранено е или подозираш, че някой го е взел. По този номер стигаш и до полицията.

112 е за опасност за живота и безопасността — куче на платното, блъснато куче, опасност от катастрофа. За да съобщиш само, че кучето се е изгубило, това е грешният номер.

Какво да кажеш, когато вдигнат

Всеки разговор е един и същ и трае минута. Подготви си го, защото на третия път гласът ти ще се пречупва.

• Как изглежда. Размер, цвят, козина, дали има нашийник и какъв цвят е. Породата кажи след това — човекът отсреща може да не я познава.
• Името на кучето и дали реагира на него, когато го вика непознат.
• Къде и кога се е изгубило. Точно място и час, а не „някъде край гората“.
• Номерът на чипа. Прочети го целия, петнайсет цифри.
• Твоят телефон и дали могат да ти звънят през нощта. Могат.
• Характерът му. Дали се оставя да го хванат, дали се страхува от мъже, дали отива при деца. От това зависи как ще се приближат до него.
• Помоли да си го запишат. Намереното куче може да пристигне чак утре, а на смяна ще е някой друг.

Накрая попитай за две неща: кога да се обадиш отново и дали можеш да изпратиш снимка по имейл, Viber или WhatsApp. Снимка в телефона на дежурния е по-добра от описание в тетрадка.

Какво можеш да провериш онлайн

Това е добре да знаеш предварително.

• Държавен списък на заловените кучета няма. Приютът трябва да съобщава за настанените животни чрез медиите или по друг подходящ начин, а кучетата за осиновяване да публикува и на сайта си. Как го прави, зависи от приюта.
• Разгледай кучетата за осиновяване на сайта на общината или приюта. В София „Екоравновесие“ ги публикува на ecoravnovesie.sofia.bg. Заловените кучета там не се публикуват, затова звъни.
• Общинските регистри на кучетата няма да ти помогнат. Общината трябва да води публичен регистър на домашните кучета заради таксата, но в него няма номер на чип, нито контакт.
• Затова в България телефонът е по-силен от екрана. Звъни в общината и в приютите, и то всеки ден.

Как да намериш своя приют

Приютите се изграждат от общините, а за дейността им отговаря кметът. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) публикува официалния им списък на public-iisr.bfsa.bg. Не е резултат от търсачка, а регистър с общината и капацитета на всеки приют.

• „Регистър на приюти за кучета и котки“ е в публичните регистри на БАБХ. Към октомври 2026 г. в него има 94 записа, така че своя приют ще намериш за минута.
• В София залавянето и приютите са на „Екоравновесие“ — сред приютите им са „Горни Богров“ и „Сеславци“.
• Търси там, където може да е намерено кучето, не само там, където живееш. Ако се е изгубило при теб, а го намерят в съседното село, ще е в тамошния приют.

Чипът и регистърът — провери какво пише в него

• Кучето е записано във ВетИС, системата на БАБХ. Записва го ветеринарят, който поставя чипа и издава паспорта — заедно с твоето име, адрес и телефон. Данните поправя пак ветеринарят.
• Промяна на адреса или на собственика съобщаваш до 7 дни на областната дирекция по безопасност на храните. Телефонът стига до ВетИС чрез ветеринаря — обади му се и провери какъв номер стои при кучето, докато то е вкъщи. Чип с остарял телефон е чип, по който приютът няма кого да уведоми.
• Регистрите са два. ВетИС води до теб по чипа. Регистрацията в общината е заради годишната такса и номер на чип в нея няма. Когато кучето се изгуби, значение има ВетИС.
• Не разчитай, че изгубването може да се „обяви“ в регистъра. Регистърът служи да свърже кучето със стопанина, когато някой прочете чипа. За изгубването трябва да научат хората: общината, приютите, ветеринарите.
• Ако кучето е чипирано в чужбина, провери в коя база е записан чипът и дали контактът там е твоят. Българската база не е свързана с международни търсачки на чипове като europetnet.org.

Вторият ден и след това

• Обаждай се отново, всеки ден. Сутринта са записали, че го търсиш, вечерта може да са приели куче, което някой е забелязал чак следобед. Дежурните се сменят, а бележките се губят.
• Разшири кръга със съседните общини. Тяхната община, техният приют, техният ветеринар. След два дни кучето често е на десетки километри.
• Публикувай обява в частните сайтове за изгубени и намерени животни, например vurnime.com, pufi.bg или zoospace.bg, както и в раздела за изгубени и намерени на bazar.bg. Не са официални, но публикуването е лесно. Групата на града или областта ти във Facebook често е по-бърза от националната — в нея са хората, които наистина може да са видели кучето.
• Ветеринарните клиники с денонощен прием наоколо. Блъснато или изтощено куче стига там, а не в приюта. Национална спешна линия за животни не открихме, затова разбери предварително номера на най-близката денонощна клиника.
• Ловната дружинка и фермерите наоколо. Всеки ден обикалят полето и гората и виждат повече от всеки друг.

Къде няма смисъл да се обаждаш

• На 112, само за да съобщиш, че кучето се е изгубило. Както пише МВР, 112 не е информационен телефон. Изгубеното здраво куче е работа за общината и приютите, а 112 е за кучето на платното.
• Чрез формуляра за сигнали на „Екоравновесие“. Той е за инциденти с безстопанствени кучета в София, не за изгубено куче. Обади се на телефона им.
• На друг номер, когато кучето е на магистралата. Тогава звъни веднага на 112. В лентата за движение след кучето не влизай.

Намери чуждо куче? Звъни се на същите места

Другата страна на същата ситуация.

• Преди да започнеш да звъниш, изчакай десет-двайсет минути на място. Често стопанинът дотичва и останалото е излишно.
• Заведи кучето при ветеринар да прочете чипа. Ветеринарят вижда във ВетИС на кого е записано и може да намери стопанина.
• Болно или ранено животно трябва да се съобщи — на приют, на общината, на областната дирекция по безопасност на храните, на полицията или на горското стопанство. Това е законово задължение.
• Не го хранѝ. Нахранено куче продължава нататък и залавянето се усложнява.
• Куче с чип се търси по чипа. Стопанинът му има седем дни от уведомяването, за да си го прибере; след това кучето получава нов стопанин или се връща там, където е хванато. Куче без чип общината може да кастрира, да обяви за осиновяване — или да върне там, където е намерено. Затова пътят през ветеринаря и чипа е най-бързият.

Какво да запишеш в телефона още днес

Това е целият смисъл на статията. Да търсиш номера, когато кучето ти тича по пътя, е най-лошият възможен момент.

• Номера на чипа като бележка в телефона и снимка на паспорта. Самия паспорт носи на разходка — законът го изисква.
• Потвърждението за регистрация на кучето в общината.
• Общината и приюта за твоя район и за съседния; в София „Екоравновесие“, 02 931 41 64.
• Твоя ветеринар и най-близката денонощна клиника.
• Линията на БАБХ 0700 122 99 и 112 за случаите, когато кучето е в опасност.
• Две снимки на кучето отстрани и отпред, на светло, цялото тяло. Не тези, на които е сладко — тези, на които може да се разпознае.

И още едно нещо, което отнема минута: обади се на ветеринаря и провери какъв телефон стои при кучето ти във ВетИС. Това е единственото нещо от целия списък, което решава дали намереното куче ще се върне при теб навреме.

Как изглежда това с Tifik

Този списък важи и с нашийника. Променя се само колко от него ти трябва — и дали звъниш, за да намериш кучето, или защото вече знаеш къде е.

• Започваш от точката на картата, не от телефона. Превключваш на проследяване на живо и тръгваш след кучето. Започваш да звъниш едва когато между вас има ограда или вода.
• В приюта звъниш с местоположение, не с описание. „В девет и половина беше при кариерата“ е информация, с която може да се работи.
• QR кодът на корпуса е за човека, който намери кучето. Снима го с телефона си и се отваря страница с името на кучето и бутон „Намерих го“ — без четец за чипове и без приложение. Ти получаваш съобщение и се свързвате чрез нас, без телефонът ти да става публичен.
• Нашийникът не замества чипа, нито този списък. Чипът и регистърът отговарят на въпроса чие е това куче. Нашийникът отговаря на въпроса къде е това куче — а него си задаваме първи.